Пиет Мондриан

Роден в Амерсфорт, Нидерландия, Пиет Мондриан е син на калвинистки свещеник. Чичо му го насърчава да рисува и да се занимава с живопис, особено на открито. Той започва да рисува класически пейзажи. След това през 1892 г. започва обучението си в Кралската академия за изящни изкуства в Амстердам.

В началото на 1900 г. Мондриан става символист, което е модерно в цяла Европа. Пейзажите му са пропити с интелектуално и дори морално измерение. По това време той осъзнава значението на използването на цвета като изразно средство и също така развива определени връзки с фовизма. Мондриан изоставя традиционната фигурация и навлиза в света на авангарда.

Вдъхновен от изкуството на Винсент ван Гог, Мондриан развива лиричен стил. Подобно на своя колега, той емигрира в Париж през 1911 г. Агностик, той вярва в теософията – практика, която съчетава духовни изследвания с подход към науката. Първоначално, съблазнен от кубизма, Пиет Мондриан се противопоставя на фигуративния начин и възприема абстрактните езици. През 1913 г. Василий Кандински поставя под въпрос автентичността на тази художествена революция. През 1914 г. художникът разработва свой собствен език на живописно изразяване, в основата си геометричен, основан на взаимодействието на хоризонтали и вертикали и на избора на чисти цветове, които не подлежат на никаква имитация на реалността. Творбите му „Бродуейско буги“, „Композиция в червено, жълто, синьо и черно“ и „Ню Йорк“ демонстрират това влияние.

През 1940 г. Мондриан се премества в Съединените щати и се установява в Ню Йорк. Внушителните сгради и праволинейната мрежа на града са източник на вдъхновение за Мондриан. Почитател на джаза, той харесва атмосферата там, подхранвана от пристигането на редица авангардни европейски художници по време на Втората световна война. Мондриан става известен в Съединените щати. Умира през 1944 г.