Василий Кандински

Кандински е роден през 1866 г. в Москва в културно и богато семейство. Още от най-ранните си години той е привлечен от живописта, музиката и традиционното руско изкуство. От 1886 до 1892 г. Кандински учи икономика и право. На тридесетгодишна възраст решава да прекъсне и да се научи да рисува. Преди Първата световна война се присъединява към кръга „Blaue Rieter“ („Синият ездач“) заедно с Франц Марк – група авангардни експресионисти, която се разпада с избухването на войната. Той рисува спокойни абстрактни платна с ярки цветове, но след началото на военните действия се появяват депресиращи картини. След като бяга във вила в Москва, той не може да рисува в продължение на два месеца – от август 1914 г. до януари 1916 г., а след това от октомври 1917 г. до юни 1919 г. Без ателие, без план и проект за изложба, той прави скици и акварели, които служат за основа на по-късни творби.

През 1921 г., отегчен от противопоставянето на авангардните художници, напуска СССР и доброволно се записва за преподавател в Баухаус във Ваймар (училище по архитектура и изкуство) и публикува „Точка и линия в равнината“ (Punkt und Linie zu Flache, 1926 г.), в която събира идеите си за света на формите и цветовете. Следвоенните картини изразяват оптимизма от обновлението, предизвикано от Руската революция и последвалото му заминаване за Германия. Те са леки, игриви и украсени със смели криви.

През 1933 г. обаче живописта е подкопана от нацисткия режим и през 1944 г. художникът се оттегля в Ньой-сюр-Сен във Франция (приел френско гражданство), където умира на 78-годишна възраст. Той рисува шедьоври като „Черна връзка“, „Композиция VIII“, „Жълто-червено-синьо“ и „Композиция VII“.

Подобно на Мондриан и Малевич, Кандински е един от първите теоретици и художници на абстрактната живопис. Освен това Кандински е първият, който въвежда абстрактния експресионизъм. Той със сигурност е един от най-значимите художници от първата половина на XX век. Като теоретик и художник той дава ново определение на цвета и формата. След смъртта му съпругата му Нина Кандински завещава всичките му творби на Центъра Жорж Помпиду в Париж, където е изложена най-голямата колекция от негови произведения.