Теодор Жерико

Роден в Руан през 1791 г. в заможно семейство, Теодор Жерико прекарва ранните си години в Париж, където семейството му се премества, когато той е само на пет години.

Запален ездач от дете, Жерико започва да се занимава с рисуване още в ранна възраст. Първият му автопортрет е от 1808 г., когато е на 17 г. Чичо му го насърчава да продължи пътя си на художник. Тогава той е част от кралската гвардия, поръчана от Луи XVIII по време на първата монархическа реставрация в страната. Придружава краля в Гент по време на краткотрайното завръщане на Наполеон. След като е дисквалифициран от конкурса за спечелване на Римската награда, през 1816 г. Жерико заминава за Италия.

След престой в Англия Герико се връща във Франция и се разболява. В болницата „Салпетриер“ той рисува портрети на психично болни пациенти (мономаниаци) – тема, която никога преди това не е била рисувана. През 1823 г. в състояние на тревога Жерико пада от коня си. Той умира няколко месеца по-късно след силни и мъчителни болки. Наред с Еужен Делакроа, Теодор Жерико е олицетворение на френския художник романтик.