Слънчева светлина във втория етаж – Едуард Хопър

Тиха и спокойна, атмосферата сякаш се разтваря в лазурно море, което не се вижда, но към което гледат двете жени. Двете къщи, които си приличат във всяко отношение, разкриват едва доловима, но осезаема дистанция, също като двамата съзерцатели. Хопър е майстор на рализма, превръща го в шадьовър.

Уединението, закотвено между тях, запълва празнотата, за да ги обедини по-добре. Меланхолията на миналото, социалните мутации се разкриват и показват отношения, които са заличени или изгубени завинаги.