Егон Шиле

Егон Шиле (австриец, роден на 12 юни 1890 г. в Тулн ан дер Донау – починал на 31 октомври 1918 г. във Виена) е ключова фигура в австрийския експресионизъм. Въпреки кратката си кариера, плодотворното му творчество помага да се проправи път на модернистичното движение. Най-известен е с фигуралните си творби: автопортрети и портрети, които отразяват един дълбоко личен и радикален стил.

Шиле започва творческата си кариера през 1906 г. в Академията за изящни изкуства във Виена. Напуска Академията през 1909 г., за да основе заедно със свои съученици, които не одобряват програмата на училището, Neukunstgruppe, която е група за Art Nouveau. По това време Шиле влиза в контакт с Густав Климт, бъдещия му покровител и ментор; Климт помага на Шиле да участва в Kunstschau във Виена (Международната изложба на изобразителните изкуства) през 1909 г.

През 1912 г. Шиле създава свое ателие във Виена. По това време той е изключително продуктивен, а изложбите му са международни и национални, като най-значимата е изложбата през 1914 г. в галерия „Гуидо Арнот“ във Виена. След само 10 години в светлината на прожекторите Шиле се разболява от испански грип на 28-годишна възраст през 1918 г. Въпреки това Шиле успява да се възстанови благодарение на Виенския сецесион от 1918 г., който излага повече от 50 творби и му донася слава и признание, например с „Прегръдка“ и „Автопортрет с ръце, притиснати към гърдите“.