Уилям Търнър

Джоузеф Майорд Уилям Търнър е британски художник, акварелист и гравьор. Роден е на 23 април 1775 г. в Лондон и умира на 19 декември 1851 г. в Челси. Още на дванадесетгодишна възраст Търнър започва да продава своите акварели и рисунки. Образованието му е бегло и той не е голям ученик; въпреки това е имал ясно изразена личност, едновременно общителна и дива, и е говорил много малко. Няколко стихотворения, които пише сам, често придружават картините, които излага. Въпреки това не чрез думите той показваше истинската си личност. Вярно е, че Търнър през целия си живот е бил завладян от любовта си към живописта и напълно погълнат от таланта си. Избран за член на Кралската академия през 1802 г., той остава всеотдаен работник през целия си живот и е описван като трудолюбив човек. Запален и любопитен турист, Търнър рисува хиляди разнообразни пейзажи, на които никога не дава точно заглавие. Предимно живописец в духа на английския романтизъм, творчеството му се отличава със смели и изобретателни търсения, благодарение на които човекът може да бъде наречен „художник на светлината“; счита се за предшественик на импресионизма. Форт Вимие и Бойният темериер демонстрират това влечение към ярките цветове.

Търнър е смятан от англичаните за майстор на своето изкуство. Много почитани и скъпи творби обогатяват художника. Въпреки това той не се стреми към богатство и към края на кариерата си се стреми да остане сам: напуска къщата си на улица „Куин Ан“, построена през 1812 г., прекъсва всякакви контакти със света и променя името си. Премества се в скромен дом в Челси, на отсрещната страна на Уестминстър. Там прекарва остатъка от живота си, в пълна изолация, недостъпен, неизвестен дори за хотелиера, който можел да настани художника. Той завещава картините си на нацията и 200 000 долара за създаването на приют за бедни художници. В Националната галерия в Лондон се съхраняват 412 негови творби.