Жак-Луи Давид

Жак-Луи Давид (30 август 1748 г. – 29 декември 1825 г.) е френски художник неокласик, смятан за най-изтъкнатия творец на своето време. Той е член на Френската академия и сред многото си ученици причислява Жан-Огюст-Доминик Ингрес, който в крайна сметка става негов съперник.

Роден в заможно парижко семейство, Давид започва художественото си обучение в ранна възраст, като учи първо при Жозеф-Мари Виен, а след това при Никола-Гий Брене. Постъпва в Академията през 1766 г. и печели Наградата на Рим през 1774 г., въпреки че никога не пътува до Италия. Ранен привърженик на неокласическия стил, Давид става известен с историческите си картини, които изобразяват сцени от класическата древност и Френската революция. Най-известната му творба, „Смъртта на Сократ“ (1787 г.), се смята за една от най-великите картини на всички времена.

Последните години от живота на Давид са белязани от политически вълнения и лична трагедия. След Реставрацията на Бурбоните той се връща към благоволението си и работи по няколко важни поръчки, но психическото му здраве се влошава и той е измъчван от халюцинации. През 1825 г. се самоубива.

Творчеството на Давид оказва силно влияние върху развитието на френската живопис. Акцентът му върху линията и детайла оказва голямо влияние върху Ингрес, а очевидната му способност да предизвиква емоции и да разказва истории вдъхновява по-късни художници като Еужен Делакроа. Пол Сезан признава значението на творчеството на Давид и възприема много от неговите техники.