Робер Делоне

Роден в буржоазно парижко семейство, Робер Делоне (1885-1941) се запознава с традиционната живопис от своя чичо. В желанието си да стане „художник на модерността“, той създава първите си картини през 1904 г., които са тясно свързани с природата и силно вдъхновени от неоимпресионисткото и фовисткото движение. След като е изключен от Salon d’Automne през 1906 г., той печели малка репутация, като участва в Salon des Indépendants със своите картини на парижки паметници, които са близки до кубизма. Въпреки влечението си към голямото изкуство, Делоне прекарва голяма част от живота си в декоративното изкуство: създава декорите за Балет Русе и рисува фрески за различни обществени сгради.

Ранните му творби са силно повлияни от импресионизма и от изследването на цвета и обема на Пол Сезан. Живописта му, която се характеризира с ярки цветове, е игра на тонове, дълбочина и перспектива. През 1909 г. Делоне създава известната си серия „Париж и Айфеловата кула“. Картините „Въздух, желязо и вода“, „Етюд“, „Марсово поле“, „Червената кула и Айфеловата кула“ и „Градината на Марсово поле“ изобразяват енергията на градовете и съвременния свят. Чрез творбите си от серията „Les Fenêtres“, създадени през 1912 г., както и „Rythme no1“, Робер Делоне започва да изследва света на чистата абстрактна живопис, чиято визуална композиция е резултат от контрастите, създадени от цветовете. Концентрирайки се върху реда на цветовете, които се появяват върху платното, той търси хармония в своята живопис.

Заедно със съпругата си Соня Делоне (Соня Терк), за която се жени през 1910 г., и с няколко други художници, той е основател и главен създател на Орфическото движение, подгрупа на кубизма и важно авангардно течение в началото на 20 век. Именно критикът и поет Гийом Аполинер нарича стила на Делоне „орфизъм“ по повод на едно от неговите стихотворения и по този начин доближава изкуството му до музиката. Казано на прост език, орфическият стил е смесица от цвят и геометрия и е своеобразна кръстоска между абстракцията и кубизма. Заедно със Соня Делоне той изобретява и симултанизма – форма на изкуство, която се стреми да създаде хармония в картинния свят чрез едновременно подреждане на цветовете. Той се фокусира върху функцията на светлината.

Робер Делоне умира от рак през 1941 г. на шейсет и шест годишна възраст в Монпелие, Франция.